Скърбим за Игнат Канев: 10 цитата и историята му
С право назовават Игнат Канев- възрожденецът на 21 век. Предприемач, за който насъбраното благосъстояние не би имало смисъл, в случай че не е споделено в името на просветата и културата, на слабите и страдащите. Именно на най-състоятелния българин в Канада изискуем „ Канев център ” към Русенския университет, както и дарения, направени десетилетия наред.
Днес го загубихме , само че загатна за добрината му и вярата в българското остава вечно в сърцата ни
.Виж още:Отиде си огромен българин
Роден е на 6 октомври 1926 година в с. Горно Абланово, Русенска област, и е четвъртото от 7-те деца (Къньо, Ламби, Куна, Игнат, Мария, Симеон и Петър) на Христо и Мита Къневи. Семейството няма финансова опция да изучи любознателния Игнат, по тази причина той още на 14-годишна възраст напуща България и се открива в Австрия в търсене на прехранване. През март 1941 година дружно с още няколко момчета отиват при Никола Парушчолаков, градинар от Горна Оряховица, който има зеленчукови градини в Австрия и търгува със аграрни артикули. След пет години чиракуване Игнат към този момент върти търговия с създаденото в дребното му стопанство за плодове и зеленчуци.
През 1951 година подхваща нова случка – зарязва бизнеса в Австрия и съвсем без средства, без да знае британски и без да има някакви връзки и другари, отпътува за Канада. Установява се в Торонто, където навлиза в строителния бизнес. Първоначално строи дребни къщи за новопристигащи имигранти. През 1956 година там основава и първата си строителна компания. Година по-късно строи първата си по-висока страда – на три етажа с девет жилището, а след 10 лета подвига и постройка с 262 жилища. В един миг годишният оборот на компанията му надвишава 250 млн. $. Като строителен бизнесмен е построил хиляди къщи, доста публични здания и голф-съоръжения от международна класа.
Игнат Канев се занимава и с търговия на коли. Става представител на „ Дженерал мотърс ”, продава хиляди коли и камиони. Собственик е на шест голф стадиони и огромна строителна компания в Канада. Управител е на благотворителна фондация, носеща неговото име. Той е и почетен консул на България в Канада. А дарението си за „ Канев център ” изяснява по този начин: „ Този център е подарък за богатството на Русенския университет, на хората от моя роден край и свидното ми родно място! ”
Всъщност това не е единственото подаяние на Канев. Благотворителната му активност продължава десетилетия. " Аз съм се трудил постоянно за българщината, за това българският народ да бъде напред, да бъде показан пред хората... Българите са работливи, ние сме най- най-хубавите ”, споделя благодетелят, който подарява средства освен за образователни и здравни цели, а за построяването на църквата „ Свети Димитър ” в Торонто.
Ето 10 цитати от негови изявления:
През тези тежки първи години (в чужбина) аз нямах нищо друго, с изключение на моите фантазии и надежди… Напуснах България като момче в търсене на благоприятни условия в други краища на света.
С възрастта и дистанцията връзката с България стана по-силна. Живеейки отвън България се усещам като дърво без корен, като човек, разграничен от своя дом и своя народ.
Стремя се да подкрепям младежите да осъществят своя капацитет, да станат високообразовани експерти и водачи – и още по-важно – да бъдат положителни българи.
Сещам се за една приказка, която чух като дете в България: Трима селяни се събрали през един късен октомври, с цел да отпразнуват Димитровден (в Канада тогава означаваме Деня на благодарността). Обаче през тази година нямало доста наслада поради огромна суша. Преглъщайки постепенно първата глътка, единият от селяните споделил: „ Годината беше ужасна, аз даже не изорах земята. ” Другият селяндур кимнал в символ на единодушие и споделил: „ Аз изорах земята, само че ситуацията беше толкоз неприятно, че не я засях. ” Накрая третият селяндур рекъл: „ Вярно е, че годината беше неприятна, само че аз изорах, засях ги и ожънах, каквото се роди. Реколтата напълно не беше богата, само че с нея аз изхраних фамилията си през зимата и ми остана задоволително семе, с цел да засея напролет.
Тази остаряла българска приказка има надълбоко значение. Нейното обръщение за мен е, че с каквото и да се сблъскаме, не би трябвало да се предаваме. Трябва да бъдем решителни и правилни на задачите, които сме си сложили. Да поддържаме напъните и укрепваме контактите си, без да изневеряваме на концепциите си.
Винаги би трябвало да засяваме и да се грижим за посевите, без значение от компликациите, с които се сблъскваме. Само тогава ще можем да жънем.
Аз обичам България. Винаги съм бил горделив българин и постоянно ще бъда обвързван с моята Родина. Казват, че твоят дом е там, където е сърцето ти. Моето сърце вечно е в България. ”
Политиците са като поповете, на тях им е дадена дарбата да приказват, да увличат хората, само че в никакъв случай не са богати. Поне в Канада е по този начин. Ако са богати, няма да имат ищах да работят за страната и народа.
Важно е да се оказва помощ на лечебни заведения. От лечебни заведения идваме и в лечебни заведения си отиваме.
Като дойда в България, не пристигам с празен джоб. Трябва с нещо да се оказва помощ, колкото мога. Ако съм жив и здрав, работите ще не престават. Обичам да оказвам помощ там, където е слабичко, да се позакърпи, както се споделя.
Днес го загубихме , само че загатна за добрината му и вярата в българското остава вечно в сърцата ни
.Виж още:Отиде си огромен българин
Роден е на 6 октомври 1926 година в с. Горно Абланово, Русенска област, и е четвъртото от 7-те деца (Къньо, Ламби, Куна, Игнат, Мария, Симеон и Петър) на Христо и Мита Къневи. Семейството няма финансова опция да изучи любознателния Игнат, по тази причина той още на 14-годишна възраст напуща България и се открива в Австрия в търсене на прехранване. През март 1941 година дружно с още няколко момчета отиват при Никола Парушчолаков, градинар от Горна Оряховица, който има зеленчукови градини в Австрия и търгува със аграрни артикули. След пет години чиракуване Игнат към този момент върти търговия с създаденото в дребното му стопанство за плодове и зеленчуци.
През 1951 година подхваща нова случка – зарязва бизнеса в Австрия и съвсем без средства, без да знае британски и без да има някакви връзки и другари, отпътува за Канада. Установява се в Торонто, където навлиза в строителния бизнес. Първоначално строи дребни къщи за новопристигащи имигранти. През 1956 година там основава и първата си строителна компания. Година по-късно строи първата си по-висока страда – на три етажа с девет жилището, а след 10 лета подвига и постройка с 262 жилища. В един миг годишният оборот на компанията му надвишава 250 млн. $. Като строителен бизнесмен е построил хиляди къщи, доста публични здания и голф-съоръжения от международна класа.
Игнат Канев се занимава и с търговия на коли. Става представител на „ Дженерал мотърс ”, продава хиляди коли и камиони. Собственик е на шест голф стадиони и огромна строителна компания в Канада. Управител е на благотворителна фондация, носеща неговото име. Той е и почетен консул на България в Канада. А дарението си за „ Канев център ” изяснява по този начин: „ Този център е подарък за богатството на Русенския университет, на хората от моя роден край и свидното ми родно място! ”
Всъщност това не е единственото подаяние на Канев. Благотворителната му активност продължава десетилетия. " Аз съм се трудил постоянно за българщината, за това българският народ да бъде напред, да бъде показан пред хората... Българите са работливи, ние сме най- най-хубавите ”, споделя благодетелят, който подарява средства освен за образователни и здравни цели, а за построяването на църквата „ Свети Димитър ” в Торонто.
Ето 10 цитати от негови изявления:
През тези тежки първи години (в чужбина) аз нямах нищо друго, с изключение на моите фантазии и надежди… Напуснах България като момче в търсене на благоприятни условия в други краища на света.
С възрастта и дистанцията връзката с България стана по-силна. Живеейки отвън България се усещам като дърво без корен, като човек, разграничен от своя дом и своя народ.
Стремя се да подкрепям младежите да осъществят своя капацитет, да станат високообразовани експерти и водачи – и още по-важно – да бъдат положителни българи.
Сещам се за една приказка, която чух като дете в България: Трима селяни се събрали през един късен октомври, с цел да отпразнуват Димитровден (в Канада тогава означаваме Деня на благодарността). Обаче през тази година нямало доста наслада поради огромна суша. Преглъщайки постепенно първата глътка, единият от селяните споделил: „ Годината беше ужасна, аз даже не изорах земята. ” Другият селяндур кимнал в символ на единодушие и споделил: „ Аз изорах земята, само че ситуацията беше толкоз неприятно, че не я засях. ” Накрая третият селяндур рекъл: „ Вярно е, че годината беше неприятна, само че аз изорах, засях ги и ожънах, каквото се роди. Реколтата напълно не беше богата, само че с нея аз изхраних фамилията си през зимата и ми остана задоволително семе, с цел да засея напролет.
Тази остаряла българска приказка има надълбоко значение. Нейното обръщение за мен е, че с каквото и да се сблъскаме, не би трябвало да се предаваме. Трябва да бъдем решителни и правилни на задачите, които сме си сложили. Да поддържаме напъните и укрепваме контактите си, без да изневеряваме на концепциите си.
Винаги би трябвало да засяваме и да се грижим за посевите, без значение от компликациите, с които се сблъскваме. Само тогава ще можем да жънем.
Аз обичам България. Винаги съм бил горделив българин и постоянно ще бъда обвързван с моята Родина. Казват, че твоят дом е там, където е сърцето ти. Моето сърце вечно е в България. ”
Политиците са като поповете, на тях им е дадена дарбата да приказват, да увличат хората, само че в никакъв случай не са богати. Поне в Канада е по този начин. Ако са богати, няма да имат ищах да работят за страната и народа.
Важно е да се оказва помощ на лечебни заведения. От лечебни заведения идваме и в лечебни заведения си отиваме.
Като дойда в България, не пристигам с празен джоб. Трябва с нещо да се оказва помощ, колкото мога. Ако съм жив и здрав, работите ще не престават. Обичам да оказвам помощ там, където е слабичко, да се позакърпи, както се споделя.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ